Chris After 5

Хубаво е...

2011-11-14T00:29:00.001+02:00

Хубаво е да е теима

в моите нощи дасе връщаш.

в тъмното даидваш тихо

и аз в тебе да сесгушвам.

Сърцето ти какбие аз да слушам

и в неговия ритъмукротена

в сладък сън дасе унасям

в топлата ти дланпленена.

Хубаво е да теима

и в утротоусмихнато и свежо,

когато предислънцето да видя

събуждам се да видя тебе.

Пробив

2011-11-14T00:27:00.001+02:00

Обичам я тазитвоя усмивка,

която задсвъсените вежди

свенливо пробиваси път,

леко извивакрайчеца на устните ти

и проблясва впогледа студен.

Една секундавреме и е нужна

да превърнеледения хлад

в слънчев лъч,огрял лицето ти.

И отново отразявам се в погледа ти мек.

След дъжда

2011-08-10T21:58:00.000+03:00

Усещам пак, че дишам след дъжда пороен.

Въздухът кристален е – хладен и свеж,

нахлува в спомените натежали,

избистря ги със полъх лек.

Върху ръката ми последна капка

дъждовна от слънцето блести.

Прозрачната и чистота напомня,

че животът в нея ще се прероди.

От капчицата-извор аз отпивам

и тя разлива се като река.

Потръпвам от живителната сила.

Пристъпвам, тръгвам... аз летя!

Препинателно

2011-03-08T00:11:00.000+02:00

В междуредията се изгубих,

изпуснах препинателните знаци.

Не чух точката да вика: „Спри се!”

и прелетях през удивителната в края.

На запетайките се позамислих,

но нямах време да тълкувам.

През двуеточията красноречиви

направо в кавичките се втурнах.

Сега на показ съм като във пряка реч

с много въпросителни накрая,

в очакване на разяснително тире

към развръзката с многоточие в края...

Полет?

2011-03-07T23:48:00.001+02:00

Най-трудно ми е да не мисля,

да пусна празното във мен,

да затуля светлината

и за миг поне да се откъсна.

Далече някъде да литна,

да съм по-лека от перце,

да се загубя във простора

без сама да знам кога и накъде.

Дори и в полета без мислен

краката ми остават на земята.

Къде съм аз?

2011-03-07T23:46:00.001+02:00

Къде съм аз?

Дали в цветето, събуждащо се с първите лъчи

или в мравчицата, пълзяща по топлата трева,

или в морето, разбиващо вълните си в пясъка?

Или може би в облака, натежал от дъждовни капки?

Понякога съм в малкото дете, играещо си под дъгата.

А после пораствам сякаш изведнъж, с бели кичури в косата.

Къде съм аз?

Може би в тази цялата съвкупност

от сърдечен детски смях

и бръчици от остаряване,

по средата между безгрижност и мечти

и всекидневна реалност и отчуждаване.

Аз съм аз, когато търся,

когато имам много брегове,

когато знам, че на който и да стъпя

ще намеря малка част от себе си.

Пристан

2011-01-11T00:02:00.000+02:00

Вземи ме!

Ето ме –

аз цялата

дойдох при теб,

за да остана.

Взех си куфара с надеждите,

мислите си опаковах.

Оставих някъде безбрежното

и идвам тук да пусна котва.

Вземи ме!

Ето ме –

аз цялата,

каквато никога

не съм познавала.

White

2011-01-09T22:26:00.000+02:00

Winter snow has touched my feelings

And melted on them like on fire.

Emotions lost are now appearing

Fueled by a strange desire.

With your touch my heart beats faster

Pumping blood to every cell.

Though cold holds the world around us

I am warm and cozy in your spell.

Let it snow for every snowflake

Is an angel coming from above.

With every hug you grow me stronger

Reviving in me the ability to love.

Безтегловност

2010-12-12T18:52:00.001+02:00

Трапчинката ми с тебе се усмихна,

а в погледа ми се роди звезда.

Сърцето ми се спусна в ручей бистър

и освежено по-силно затуптя.

Дали реалност е какво се случва

или съм още в моята мечта?

Въпрос ненужен щом все в тази

безтегловна унес искам да горя.

Октомврийски пейзаж

2010-10-19T23:54:00.000+03:00

Тихо е. Чувам само листата,

нежно прегърнали изцяло земята

в пъстър есенно-оранжев килим.

Дори птиците са притихнали

в гнездата си, сгушени

по двойки в топлия пух.

А под дървото на пейката

тихо шепнат си две усмивки,

освежени от хладния дъжд.

Отгоре леко прокрадва се

октомврийското слънце

и с целувка създава дъга.

Есен

2010-10-03T21:27:00.000+03:00

Две очи отново се събуждат,

за да посрещнат слънцето на есента,

да се изкъпят в капките дъждовни

и изпият на ябълките сладостта.

Усмивка във трапчинка се разлива

и грейва след дъждеца светлина,

която багри цветните одежди

от червено-жълти есенни листа.

Ръце отварят се в прегръдка нежна

поемат вятъра и свежия му хлад.

И сякаш всичко мигом се подрежда.

Спокойно идва в мене есента.

Само една

2010-08-30T22:23:00.002+03:00

Една искрица само ми е нужна
да пламне в мен отново онова,
което в лунни нощи ме събужда
и ме топли дълго след това.

Една протегната ръка, една прегръдка –
това е всичко, за да продължа.
Една кристално чиста глътка въздух
да събуди в мене по-добрата тя.

Грешно

2010-08-30T22:18:00.000+03:00

Грешно ли е да те искам,
за твойте устни да съм жадна?
Грешно ли е да не дишам,
че само твоят топъл дъх ме сгрява?

Грешно ли е да изпивам
погледа ти нежно-тъмен?
Грешно ли е да се будя,
но да не спра да те сънувам?

Грешно ли е да обичам
пръстите ти в моята коса?
И да е грешно, не отричам.
Греховна е била и първата жена.

Спомен

2010-08-30T22:14:00.000+03:00

Водно конче,
стара къща,
едно поточе ромоли.
Весел спомен,
който връща
усмихнатите детски дни.
Плодов сок,
пчела избръмка,
скръцна порта като че ли.
Поглед вперен,
пак ги търся
онези чисти две очи.

Първата дума

2010-08-30T22:11:00.002+03:00

Началото... първата дума...
закотвена дълбоко накъде.
Бори се сама да изплува,
тласкана нагоре, в мрежи усуквана.

Тъкмо вълна я подеме
и отлив я връща обратно.
В морската пяна се сгуши,
а тя се разстеле във пясъка.

В перлена мида се вмъкне,
дано я открият рибарите
и с гласовете си дрезгави
изрекат я щастлива във вятъра.

Heart

2010-08-30T22:06:00.002+03:00

Welcome back, you wandering stranger!
Have you traveled long enough?
Have you seen the worlds you craved for?
Have you hated, have you loved?

Oh, I’ve been waiting right down here
Anchored in the memories of past
For I can make no move, my dear,
Without you, my little restless heart.

For Only One More

2010-08-30T22:04:00.000+03:00

Let me sleep for only one more minute,
Let me have this dream for only one more breath,
Let me touch you for only one more tremble,
Let me have you for only one more heart beat.

Let me tell you for only one more whisper
How I close my eyes to only dream of you.
Let me watch you for only one more second
Before you dissolve into the morning light.

Let me have you for only one more lifetime,
For only one more night,
For only one more dream,
For only one more blink.

The Circle

2010-08-30T22:00:00.000+03:00

And so I’m back
From lands afar
Where people love
And talk,
And smile.
I’ve tasted lime
But honey-sweetened,
Crossed rivers,
Climbed mountains,
Ran through fields.
I’ve seen a world,
Which lives forever,
Locked up but yet free,
Wise but yet simple.
It’s been ages since I started
To only find upon return
My shadow still trembling
On the piece of paper –
The eternal point of return.

Those Eyes

2010-08-30T21:56:00.000+03:00

Those eyes…

Show me what’s beneath them,
What’s in that inviting look
Or in the soft eye wrinkles.

I see a smile
But there is a shadow of a tear.
There is exuberant joy
But also a quick touch of fear.

Take me there
Into the deep dark velvet wells.
I am ready to dive,
Ready to free up the spell.

Show me the rivers,
Show me the sun and the moon.
Let me walk beside you
In those dark mahogany woods.

Орис

2010-08-28T01:48:00.000+03:00

Влетя в живота ми, разби го,
раздроби го на прашинки малки,
разпръсна ги като листенца на глухарче
и даже усмихна се след полета им кратък.

Остана само в шепата ти малка
една за спомен да ти пари
и само в дългите ти нощи да те събужда,
в нея аз да се прераждам,
възкръснал от разпръснати прашинки
и колкото да се опитвам да си тръгна
да съм орисан в тебе вечно да се връщам.

Сладко-кисело

2010-08-28T01:43:00.000+03:00

Лимонено и малко кисело
остави ти след себе си у мен.
Сега опитвам се да го направя смислено,
във капки гроздов сок да потопя.

А беше ягодово преди време,
с малинов сок пояхме си душите,
редом с неуморни пеперуди
плодово ухание събирахме в тревите.

Не съжалявам, киселото освежава
и влива нови сили във сърцата.
А казват, ако животът дава ти лимони,
по-добре направи си лимонада.

Words and Hearts

2010-08-28T01:38:00.002+03:00

A word once spoken has no way back.
A heart once given hardly finds return.
A word kept silent has no meaning.
A heart not shared leaves the soul in burns.

Мост

2010-08-28T01:36:00.002+03:00

Дали двата речни бряга
щяха да се намерят,
ако нечия ръка
не беше направила мост?

Разговор

2010-08-28T01:34:00.000+03:00

- Има ли смисъл?
- Да, убеден съм.
- Ще минат години преди...
- Може би...
- Кога ще живеем?
- Сега е моментът.
- А имаш ли сили?
- Със теб не боли.

Fall

2010-08-28T01:32:00.000+03:00

The year falls in shapes of crystal tears
Shed by clouds in grayish moods.
The earthly breaths grow heavier and deeper.
Time slows its flow unharnessing the moon.

Stars sprinkle frosty dust in velvet airs.
Scarves of wind twirl up around the night.
Silence hugs the cooling summer melodies.
Sea waters calm below the birds in flight.

Fall covers life in peaceful orange shadows,
The only rhythm beating in a pumping loving heart.

Don't Ask Me

2010-08-28T01:30:00.000+03:00

Don’t ask me why.
Why has inherent cruelty,
Why lingers like remorse,
Why fosters enmity.

Don’t ask me when.
When is too trivial,
When limits the mind,
When is too linear.

Don’t ask me how.
How kills variety,
How poisons spice,
How clams eternity.

Don’t ask me who.
Who possesses guilt,
Who builds walls,
Who destroys the sync.

The Break of Dawn

2010-08-28T01:28:00.000+03:00

The break of dawn defeats all demons,
It sends them off to restless sleep.
The light devours nightly fears
And turns them into dust so meek.

The break of dawn - an endless battle
Between what was and what will be.
It hides the sins of hollow shadows
And brings to life reality.

The break of dawn comes slow but painful,
The darkness screaming being killed.
And yet it’s humble, desperately damned to
Loneliness as it finally lays still.

The break of dawn possesses magic
That resurrects existence with a kiss.
But is it truly life’s beginning
Or an ending to the devil’s bliss?

It's All in a Teardrop

2010-08-28T01:24:00.000+03:00

It’s all in a teardrop,
In a tiny crystal world
Clammed in a shell,
Caressing a universe.
It’s all in a teardrop –
Passion and fear,
Love and abhorrence,
Smiles of someone dear,
Silence and noises,
Colors and darkness,
Stars over oceans,
Flowers and spices.
It’s all in a teardrop –
Embraces and push-backs,
Hellos and goodbyes,
Revivals and crush-downs
Birthdays and past times,
Deaths and excuses,
Faithful hearts and lies,
Lonely nights and abuses.

It’s all in a teardrop,
In a prism of rainbow lights,
In a swirl of damp emotions,
In a sea at a corner of an eye.

The Sound of Love

2010-08-28T01:22:00.000+03:00

A polyphony, sweet flowing melody,
An opium of sounds, delirious continuum,
Permeating waves, vibrating fibers,
Low pitched troughs, shrieking vibes;
Caressing sounds and cutting cries,
Embracing tones and deafening vowels,
Soothing lulls and maddening shouts,
Appeasing murmurs and thunder strikes;
A savage roar, a gentle squeak,
Cacophony, a silent fall of feather of a dove.
A soul in love.

Пътят към теб

2010-08-28T01:18:00.000+03:00

Тихо и почти незабелязано
пристъпвам към вратата на сърцето ти,
посягам плахо да почукам,
но спирам тръпнеща, студено е.

Опитах да премина като вятър,
долитащ от далечните пустини,
да разпръсна златни песъчинки
и уморена да угасна в мрака.

Опитах се и в капка дъжд да скрия
себе си и да разлея нежно
топлината си дълбоко в сърцето ти,
да напоя бушуващите ти надежди.

Сега отново съм пред прага
на ледената крепост на душата ти,
но този път ще лумна като огън
да разтопя стените й и в теб да заживея.

В тишината

2010-08-28T01:15:00.000+03:00

Там, където се раждат звездите
В тишината, в безкрая,
там, където умират лъчите
на слънцето на път към рая;
там, където времето заспало е
и земни сънища сънува;
там, където всичко е без граници
и мисълта свободна пътува;
там, където миналото е реалност,
а бъдещето достижимо
една звезда гори във мрака
родена днес, от вчера жива.
Звезден прах безмълвна пръска,
раздава щедро из зефира,
от свойто тяло го откъсва,
но сърцето и пулсира.

That Moment

2010-08-26T23:00:00.002+03:00

The nightfall comes into a cloud of magic,
It covers earth with soft and gentle lace.
Darkness slowly seeps into the cradle
Where daylight hides to rest.

For a moment everything is peaceful
Between the laughs and tears of the day
And the quiet nightly lovers’ whispers
Lays stillness with a touch of grace.

In the collision between light and darkness
When reality transforms into a haze
There is a time to be unharnessed,
To le the soul reveal its face.

I Feel You

2010-08-26T22:58:00.000+03:00

In my dreams at night you are a vision.
During daytime you are just a thought.
When I am alone you are a silent presence.
When I’m with someone else you turn into a ghost.

In my happy hours I can hear your laughter.
Come tears I can feel your hand in mine.
When I turn to walk I know you’d follow
If only be it as a shadow of the past.

Nothing More

2010-08-26T22:54:00.000+03:00

There is nothing simpler
And nothing more clear,
Nothing more pure
And no more sincere,
Nothing more beautiful,
And nothing more precious,
Nothing more gentle,
And nothing more gracious;

There is nothing else
That brings all life in one,
There is nothing else
But a little child’s palm.

Break-in

2010-08-26T22:50:00.000+03:00

Break in, I will allow you.
Do not be gentle coming in.
Be strong like wind and full of fire.
Devastate my world that’s locked within.

I’ve seen the angel, come as demon.
Use all dark powers you possess.
I will be yours without exemption,
Without remorse and as myself.

Вечността

2010-08-26T22:47:00.000+03:00

Колко време отнема на капката да стане вълна
и на малката прашинка да се превърне в буря?
За колко време гората зелените клонки разлиства
и за колко време душата преживява своите чувства?

За секунди вълни бреговете разбиват,
за дни горите в зелено се пъстрят,
ала само душата в безкрая
вечно помни, живее и търси.

Pro

2010-08-26T22:45:00.002+03:00

There is no “if”,
There is “I will.”
Conditionless,
Emotionful,
Exciting.
For when I do
My life is thrill.
Painless,
Colorful,
Inviting.

Луна

2010-08-26T22:43:00.000+03:00

Луната зрее като пита слънчогледена
и всяка нощ обагря се в златисто.
Денем тайно черпи светлина,
а нощем пръска я безгрижно.

Откраднати лъчи и само отражение
на топлината от усмихнат ден.
Защо тогава тъй е подлудяваща
и будни ни държи във своя плен?

2010-08-26T22:36:00.000+03:00

Миг

Не искам да заспивам, не и тази нощ, когато
сърцето ти до мен спокойно бие,
когато мислите ти във покоя лек
до мене тихичко се реят.

Ще уловя дъха ти топъл вътре в мен
и устните ти нежно ще целуна.
Очите ти ще гледам в мрака мек
И ще се надявам мен да ме сънуват.

2010-08-26T22:33:00.000+03:00

Х (хикс)

Полунощ е.
Пак дочаках края на деня.
Започва друг,
но пак нощта е
първата преди зора.
Мрак със звездни очертания,
а зад облака – луна.
Носят много обещания,
а зората – реалността.
Край и старт в една минута,
разделена между не и да,
между мен и теб една пролука
с неизвестна в края на реда.

Песен

2010-08-26T00:04:00.000+03:00

Дай ми нота и ще ти напиша песен,
нежна като малка капка дъжд.
И в нея ще изпея всичко,
което думите отказват да изрекат.

С мелодия ще галя твойте устни,
лицето ти ще милвам с всеки тон.
Очите ти ще пълня с цветни звуци,
докато реки от щастие не потекат.

И цяла нощ ще пея тази песен,
чак докато утрото почука вън,
а после ще я скрия във сърцето си,
за да ти я подарявам всеки път.

The inspiration continued...

2010-08-25T00:04:00.000+03:00

Conundrum

“Don’t go!”
Her tiny hands extending to me.
Her eyes – like the deepest sea.
“I’ll be good.”
Her lips are whispering,
Tears rolling down her cheeks.
“Come see me.”
Hope evaporates as words are spoken.
For a moment she feels numb.
Then like a thunder
Only clearer and bolder
She asks: “Can I call you “mom”?”

The inspiration...

2010-08-25T00:02:00.000+03:00

Back to Basics

Ice cubes melting in my glass of ice tea,
Freshly-cut-grass perfume weaving through my head,
A sharpened pencil waiting by a notebook,
A baby ant searching for its way,
A blue sky letting sunshine reach me freely,
Red flowers offering my sight delight,
Woodpeckers keeping happy rhythm
Of the overwhelming feeling – I’m alive!

The beginning...

2010-08-24T23:02:00.000+03:00

Only Then

In a dream that lasts forever
In a world that never ends
In a place that has no limits
In a time that has no end

With a mind that knows no fear
With a heart that knows no shame
With a soul that lives forever
I will finally find myself.