Цвете

Искам да съм малко цвете
в твоята ръка.
Да мога нежно да се сгуша
и нощем тихо да заспя.

А сутрин рано да се будя,
целуната от твоята усмивка,
листенца леко да разбуля
и да вдъхна твоята въздишка.

Дланите ти винаги да пазят
топлината в нежните листенца.
Цветният живот ще зрее,
обгърнат в твоите ръце горещи.

Strange

Words are no enough to speak out

The desire of the heart.

I wish I could sing them.

Or play them on the piano.

Or whisper them in your ear.

But my lips are numb.

Yet you can still hear

A soft melody,

A bird in flight,

A tremble of a flower,

A movement of a cloud,

Loud enough to break icebergs,

Smooth enough to caress a child.

For this is the voice that comes within,

Wrapping my body,

Reflected around me.

Resonate with me!

Хубаво е...

Хубаво е да е те има

в моите нощи да се връщаш.

в тъмното да идваш тихо

и аз в тебе да се сгушвам.

Сърцето ти как бие аз да слушам

и в неговия ритъм укротена

в сладък сън да се унасям

в топлата ти длан пленена.

Хубаво е да те има

и в утрото усмихнато и свежо,

когато преди слънцето да видя

събуждам се да видя тебе.

Пробив

Обичам я тази твоя усмивка,

която зад свъсените вежди

свенливо пробива си път,

леко извива крайчеца на устните ти

и проблясва в погледа студен.

Една секунда време и е нужна

да превърне ледения хлад

в слънчев лъч, огрял лицето ти. 

И отново отразявам се в погледа ти мек.

След дъжда

Усещам пак, че дишам след дъжда пороен.

Въздухът кристален е – хладен и свеж,

нахлува в спомените натежали,

избистря ги със полъх лек.

Върху ръката ми последна капка

дъждовна от слънцето блести.

Прозрачната и чистота напомня,

че животът в нея ще се прероди.

От капчицата-извор аз отпивам

и тя разлива се като река.

Потръпвам от живителната сила.

Пристъпвам, тръгвам... аз летя!

Препинателно

В междуредията се изгубих,

изпуснах препинателните знаци.

Не чух точката да вика: „Спри се!”

и прелетях през удивителната в края.

На запетайките се позамислих,

но нямах време да тълкувам.

През двуеточията красноречиви

направо в кавичките се втурнах.

Сега на показ съм като във пряка реч

с много въпросителни накрая,

в очакване на разяснително тире

към развръзката с многоточие в края...

Полет?

Най-трудно ми е да не мисля,

да пусна празното във мен,

да затуля светлината

и за миг поне да се откъсна.

Далече някъде да литна,

да съм по-лека от перце,

да се загубя във простора

без сама да знам кога и накъде.

Дори и в полета без мислен

краката ми остават на земята.

Къде съм аз?

Къде съм аз?

Дали в цветето, събуждащо се с първите лъчи

или в мравчицата, пълзяща по топлата трева,

или в морето, разбиващо вълните си в пясъка?

Или може би в облака, натежал от дъждовни капки?

Понякога съм в малкото дете, играещо си под дъгата.

А после пораствам сякаш изведнъж, с бели кичури в косата.

Къде съм аз?

Може би в тази цялата съвкупност

от сърдечен детски смях

и бръчици от остаряване,

по средата между безгрижност и мечти

и всекидневна реалност и отчуждаване.

Аз съм аз, когато търся,

когато имам много брегове,

когато знам, че на който и да стъпя

ще намеря малка част от себе си.

Пристан

Вземи ме!

Ето ме –

аз цялата

дойдох при теб,

за да остана.

Взех си куфара с надеждите,

мислите си опаковах.

Оставих някъде безбрежното

и идвам тук да пусна котва.

Вземи ме!

Ето ме –

аз цялата,

каквато никога

не съм познавала.

White

Winter snow has touched my feelings

And melted on them like on fire.

Emotions lost are now appearing

Fueled by a strange desire.

With your touch my heart beats faster

Pumping blood to every cell.

Though cold holds the world around us

I am warm and cozy in your spell.

Let it snow for every snowflake

Is an angel coming from above.

With every hug you grow me stronger

Reviving in me the ability to love.

Безтегловност

Трапчинката ми с тебе се усмихна,

а в погледа ми се роди звезда.

Сърцето ми се спусна в ручей бистър

и освежено по-силно затуптя.

Дали реалност е какво се случва

или съм още в моята мечта?

Въпрос ненужен щом все в тази

безтегловна унес искам да горя.

Октомврийски пейзаж

Тихо е. Чувам само листата,

нежно прегърнали изцяло земята

в пъстър есенно-оранжев килим.

Дори птиците са притихнали

в гнездата си, сгушени

по двойки в топлия пух.

А под дървото на пейката

тихо шепнат си две усмивки,

освежени от хладния дъжд.

Отгоре леко прокрадва се

октомврийското слънце

и с целувка създава дъга.

Есен

Две очи отново се събуждат,

за да посрещнат слънцето на есента,

да се изкъпят в капките дъждовни

и изпият на ябълките сладостта.

Усмивка във трапчинка се разлива

и грейва след дъждеца светлина,

която багри цветните одежди

от червено-жълти есенни листа.

Ръце отварят се в прегръдка нежна

поемат вятъра и свежия му хлад.

И сякаш всичко мигом се подрежда.

Спокойно идва в мене есента.

Само една

Една искрица само ми е нужна
да пламне в мен отново онова,
което в лунни нощи ме събужда
и ме топли дълго след това.

Една протегната ръка, една прегръдка –
това е всичко, за да продължа.
Една кристално чиста глътка въздух
да събуди в мене по-добрата тя.

Грешно

Грешно ли е да те искам,
за твойте устни да съм жадна?
Грешно ли е да не дишам,
че само твоят топъл дъх ме сгрява?

Грешно ли е да изпивам
погледа ти нежно-тъмен?
Грешно ли е да се будя,
но да не спра да те сънувам?

Грешно ли е да обичам
пръстите ти в моята коса?
И да е грешно, не отричам.
Греховна е била и първата жена.

Спомен

Водно конче,
стара къща,
едно поточе ромоли.
Весел спомен,
който връща
усмихнатите детски дни.
Плодов сок,
пчела избръмка,
скръцна порта като че ли.
Поглед вперен,
пак ги търся
онези чисти две очи.

Първата дума

Началото... първата дума...
закотвена дълбоко накъде.
Бори се сама да изплува,
тласкана нагоре, в мрежи усуквана.

Тъкмо вълна я подеме
и отлив я връща обратно.
В морската пяна се сгуши,
а тя се разстеле във пясъка.

В перлена мида се вмъкне,
дано я открият рибарите
и с гласовете си дрезгави
изрекат я щастлива във вятъра.

Heart

Welcome back, you wandering stranger!
Have you traveled long enough?
Have you seen the worlds you craved for?
Have you hated, have you loved?

Oh, I’ve been waiting right down here
Anchored in the memories of past
For I can make no move, my dear,
Without you, my little restless heart.

For Only One More

Let me sleep for only one more minute,
Let me have this dream for only one more breath,
Let me touch you for only one more tremble,
Let me have you for only one more heart beat.

Let me tell you for only one more whisper
How I close my eyes to only dream of you.
Let me watch you for only one more second
Before you dissolve into the morning light.

Let me have you for only one more lifetime,
For only one more night,
For only one more dream,
For only one more blink.

The Circle

And so I’m back
From lands afar
Where people love
And talk,
And smile.
I’ve tasted lime
But honey-sweetened,
Crossed rivers,
Climbed mountains,
Ran through fields.
I’ve seen a world,
Which lives forever,
Locked up but yet free,
Wise but yet simple.
It’s been ages since I started
To only find upon return
My shadow still trembling
On the piece of paper –
The eternal point of return.