Усещам пак, че дишам след дъжда пороен.
Въздухът кристален е – хладен и свеж,
нахлува в спомените натежали,
избистря ги със полъх лек.
Върху ръката ми последна капка
дъждовна от слънцето блести.
Прозрачната и чистота напомня,
че животът в нея ще се прероди.
От капчицата-извор аз отпивам
и тя разлива се като река.
Потръпвам от живителната сила.
Пристъпвам, тръгвам... аз летя!