Душа

Трудно се ражда душа.

Сред буря,
сред гняв,
след пречистване.

В чаша вода,
в приятелски смях,
в нежно усещане.

С тихо пристъпване,
с грохотен тропот,
с леко докосване.

В пролетна нощ,
в ароматна мелодия,
в звездно избухване.

Трудно се ражда душа
чиста и искрена.
Само в синхрона на две сърца
в обич вплетени истинска.

Спомен

Нима сега си само спомен?
Каква тогава е тази реалност?
Спомен ли е що ме пита:
защо, ако, дали, кога ли?

Споменът ли гъделичка ме отвътре
и кара ме да се усмихвам плахо.
В други мигове ме натъжава
и вика сълзите наяве.

Споменът ли ме прегръща
или твоите ръце това са?
Ако мога на това да отговоря,
ще мога да открия аз коя съм.

Цвете

Искам да съм малко цвете
в твоята ръка.
Да мога нежно да се сгуша
и нощем тихо да заспя.

А сутрин рано да се будя,
целуната от твоята усмивка,
листенца леко да разбуля
и да вдъхна твоята въздишка.

Дланите ти винаги да пазят
топлината в нежните листенца.
Цветният живот ще зрее,
обгърнат в твоите ръце горещи.