Хубаво е...

Хубаво е да е те има

в моите нощи да се връщаш.

в тъмното да идваш тихо

и аз в тебе да се сгушвам.

Сърцето ти как бие аз да слушам

и в неговия ритъм укротена

в сладък сън да се унасям

в топлата ти длан пленена.

Хубаво е да те има

и в утрото усмихнато и свежо,

когато преди слънцето да видя

събуждам се да видя тебе.

Пробив

Обичам я тази твоя усмивка,

която зад свъсените вежди

свенливо пробива си път,

леко извива крайчеца на устните ти

и проблясва в погледа студен.

Една секунда време и е нужна

да превърне ледения хлад

в слънчев лъч, огрял лицето ти. 

И отново отразявам се в погледа ти мек.

След дъжда

Усещам пак, че дишам след дъжда пороен.

Въздухът кристален е – хладен и свеж,

нахлува в спомените натежали,

избистря ги със полъх лек.

Върху ръката ми последна капка

дъждовна от слънцето блести.

Прозрачната и чистота напомня,

че животът в нея ще се прероди.

От капчицата-извор аз отпивам

и тя разлива се като река.

Потръпвам от живителната сила.

Пристъпвам, тръгвам... аз летя!

Препинателно

В междуредията се изгубих,

изпуснах препинателните знаци.

Не чух точката да вика: „Спри се!”

и прелетях през удивителната в края.

На запетайките се позамислих,

но нямах време да тълкувам.

През двуеточията красноречиви

направо в кавичките се втурнах.

Сега на показ съм като във пряка реч

с много въпросителни накрая,

в очакване на разяснително тире

към развръзката с многоточие в края...

Полет?

Най-трудно ми е да не мисля,

да пусна празното във мен,

да затуля светлината

и за миг поне да се откъсна.

Далече някъде да литна,

да съм по-лека от перце,

да се загубя във простора

без сама да знам кога и накъде.

Дори и в полета без мислен

краката ми остават на земята.

Къде съм аз?

Къде съм аз?

Дали в цветето, събуждащо се с първите лъчи

или в мравчицата, пълзяща по топлата трева,

или в морето, разбиващо вълните си в пясъка?

Или може би в облака, натежал от дъждовни капки?

Понякога съм в малкото дете, играещо си под дъгата.

А после пораствам сякаш изведнъж, с бели кичури в косата.

Къде съм аз?

Може би в тази цялата съвкупност

от сърдечен детски смях

и бръчици от остаряване,

по средата между безгрижност и мечти

и всекидневна реалност и отчуждаване.

Аз съм аз, когато търся,

когато имам много брегове,

когато знам, че на който и да стъпя

ще намеря малка част от себе си.

Пристан

Вземи ме!

Ето ме –

аз цялата

дойдох при теб,

за да остана.

Взех си куфара с надеждите,

мислите си опаковах.

Оставих някъде безбрежното

и идвам тук да пусна котва.

Вземи ме!

Ето ме –

аз цялата,

каквато никога

не съм познавала.

White

Winter snow has touched my feelings

And melted on them like on fire.

Emotions lost are now appearing

Fueled by a strange desire.

With your touch my heart beats faster

Pumping blood to every cell.

Though cold holds the world around us

I am warm and cozy in your spell.

Let it snow for every snowflake

Is an angel coming from above.

With every hug you grow me stronger

Reviving in me the ability to love.