Октомврийски пейзаж

Тихо е. Чувам само листата,

нежно прегърнали изцяло земята

в пъстър есенно-оранжев килим.

Дори птиците са притихнали

в гнездата си, сгушени

по двойки в топлия пух.

А под дървото на пейката

тихо шепнат си две усмивки,

освежени от хладния дъжд.

Отгоре леко прокрадва се

октомврийското слънце

и с целувка създава дъга.

Есен

Две очи отново се събуждат,

за да посрещнат слънцето на есента,

да се изкъпят в капките дъждовни

и изпият на ябълките сладостта.

Усмивка във трапчинка се разлива

и грейва след дъждеца светлина,

която багри цветните одежди

от червено-жълти есенни листа.

Ръце отварят се в прегръдка нежна

поемат вятъра и свежия му хлад.

И сякаш всичко мигом се подрежда.

Спокойно идва в мене есента.