Тихо е. Чувам само листата,
нежно прегърнали изцяло земята
в пъстър есенно-оранжев килим.
Дори птиците са притихнали
в гнездата си, сгушени
по двойки в топлия пух.
А под дървото на пейката
тихо шепнат си две усмивки,
освежени от хладния дъжд.
Отгоре леко прокрадва се
октомврийското слънце
и с целувка създава дъга.
No comments:
Post a Comment