Полет?

Най-трудно ми е да не мисля,

да пусна празното във мен,

да затуля светлината

и за миг поне да се откъсна.

Далече някъде да литна,

да съм по-лека от перце,

да се загубя във простора

без сама да знам кога и накъде.

Дори и в полета без мислен

краката ми остават на земята.

Орис

Влетя в живота ми, разби го,
раздроби го на прашинки малки,
разпръсна ги като листенца на глухарче
и даже усмихна се след полета им кратък.

Остана само в шепата ти малка
една за спомен да ти пари
и само в дългите ти нощи да те събужда,
в нея аз да се прераждам,
възкръснал от разпръснати прашинки
и колкото да се опитвам да си тръгна
да съм орисан в тебе вечно да се връщам.