Най-трудно ми е да не мисля,
да пусна празното във мен,
да затуля светлината
и за миг поне да се откъсна.
Далече някъде да литна,
да съм по-лека от перце,
да се загубя във простора
без сама да знам кога и накъде.
Дори и в полета без мислен
краката ми остават на земята.
No comments:
Post a Comment