В такива моменти те искам до мен,
когато в гърдите ми бушуват океани,
когато мислите ми като парчета от лед
се стрелкат безумно в космическа яма.
Точно тогава са ми нужни ръцете,
от чийто допир пониква трева,
които само с докосване нежно
в миг от дъжда създават дъга.
Точно в мига на мойто избухване
преди да се слея ведно със безкрая
твойта сила ми трябва да ме изпълни до пръсване,
за да мога отново да се създам изцяло.
No comments:
Post a Comment