Спомен

Водно конче,
стара къща,
едно поточе ромоли.
Весел спомен,
който връща
усмихнатите детски дни.
Плодов сок,
пчела избръмка,
скръцна порта като че ли.
Поглед вперен,
пак ги търся
онези чисти две очи.

Сладко-кисело

Лимонено и малко кисело
остави ти след себе си у мен.
Сега опитвам се да го направя смислено,
във капки гроздов сок да потопя.

А беше ягодово преди време,
с малинов сок пояхме си душите,
редом с неуморни пеперуди
плодово ухание събирахме в тревите.

Не съжалявам, киселото освежава
и влива нови сили във сърцата.
А казват, ако животът дава ти лимони,
по-добре направи си лимонада.