Луната зрее като пита слънчогледена
и всяка нощ обагря се в златисто.
Денем тайно черпи светлина,
а нощем пръска я безгрижно.
Откраднати лъчи и само отражение
на топлината от усмихнат ден.
Защо тогава тъй е подлудяваща
и будни ни държи във своя плен?
No comments:
Post a Comment