Тихо и почти незабелязано
пристъпвам към вратата на сърцето ти,
посягам плахо да почукам,
но спирам тръпнеща, студено е.
Опитах да премина като вятър,
долитащ от далечните пустини,
да разпръсна златни песъчинки
и уморена да угасна в мрака.
Опитах се и в капка дъжд да скрия
себе си и да разлея нежно
топлината си дълбоко в сърцето ти,
да напоя бушуващите ти надежди.
Сега отново съм пред прага
на ледената крепост на душата ти,
но този път ще лумна като огън
да разтопя стените й и в теб да заживея.
No comments:
Post a Comment