Орис

Влетя в живота ми, разби го,
раздроби го на прашинки малки,
разпръсна ги като листенца на глухарче
и даже усмихна се след полета им кратък.

Остана само в шепата ти малка
една за спомен да ти пари
и само в дългите ти нощи да те събужда,
в нея аз да се прераждам,
възкръснал от разпръснати прашинки
и колкото да се опитвам да си тръгна
да съм орисан в тебе вечно да се връщам.