Само една

Една искрица само ми е нужна
да пламне в мен отново онова,
което в лунни нощи ме събужда
и ме топли дълго след това.

Една протегната ръка, една прегръдка –
това е всичко, за да продължа.
Една кристално чиста глътка въздух
да събуди в мене по-добрата тя.

Грешно

Грешно ли е да те искам,
за твойте устни да съм жадна?
Грешно ли е да не дишам,
че само твоят топъл дъх ме сгрява?

Грешно ли е да изпивам
погледа ти нежно-тъмен?
Грешно ли е да се будя,
но да не спра да те сънувам?

Грешно ли е да обичам
пръстите ти в моята коса?
И да е грешно, не отричам.
Греховна е била и първата жена.

Спомен

Водно конче,
стара къща,
едно поточе ромоли.
Весел спомен,
който връща
усмихнатите детски дни.
Плодов сок,
пчела избръмка,
скръцна порта като че ли.
Поглед вперен,
пак ги търся
онези чисти две очи.

Първата дума

Началото... първата дума...
закотвена дълбоко накъде.
Бори се сама да изплува,
тласкана нагоре, в мрежи усуквана.

Тъкмо вълна я подеме
и отлив я връща обратно.
В морската пяна се сгуши,
а тя се разстеле във пясъка.

В перлена мида се вмъкне,
дано я открият рибарите
и с гласовете си дрезгави
изрекат я щастлива във вятъра.

Heart

Welcome back, you wandering stranger!
Have you traveled long enough?
Have you seen the worlds you craved for?
Have you hated, have you loved?

Oh, I’ve been waiting right down here
Anchored in the memories of past
For I can make no move, my dear,
Without you, my little restless heart.

For Only One More

Let me sleep for only one more minute,
Let me have this dream for only one more breath,
Let me touch you for only one more tremble,
Let me have you for only one more heart beat.

Let me tell you for only one more whisper
How I close my eyes to only dream of you.
Let me watch you for only one more second
Before you dissolve into the morning light.

Let me have you for only one more lifetime,
For only one more night,
For only one more dream,
For only one more blink.

The Circle

And so I’m back
From lands afar
Where people love
And talk,
And smile.
I’ve tasted lime
But honey-sweetened,
Crossed rivers,
Climbed mountains,
Ran through fields.
I’ve seen a world,
Which lives forever,
Locked up but yet free,
Wise but yet simple.
It’s been ages since I started
To only find upon return
My shadow still trembling
On the piece of paper –
The eternal point of return.

Those Eyes

Those eyes…

Show me what’s beneath them,
What’s in that inviting look
Or in the soft eye wrinkles.

I see a smile
But there is a shadow of a tear.
There is exuberant joy
But also a quick touch of fear.

Take me there
Into the deep dark velvet wells.
I am ready to dive,
Ready to free up the spell.

Show me the rivers,
Show me the sun and the moon.
Let me walk beside you
In those dark mahogany woods.

Орис

Влетя в живота ми, разби го,
раздроби го на прашинки малки,
разпръсна ги като листенца на глухарче
и даже усмихна се след полета им кратък.

Остана само в шепата ти малка
една за спомен да ти пари
и само в дългите ти нощи да те събужда,
в нея аз да се прераждам,
възкръснал от разпръснати прашинки
и колкото да се опитвам да си тръгна
да съм орисан в тебе вечно да се връщам.

Сладко-кисело

Лимонено и малко кисело
остави ти след себе си у мен.
Сега опитвам се да го направя смислено,
във капки гроздов сок да потопя.

А беше ягодово преди време,
с малинов сок пояхме си душите,
редом с неуморни пеперуди
плодово ухание събирахме в тревите.

Не съжалявам, киселото освежава
и влива нови сили във сърцата.
А казват, ако животът дава ти лимони,
по-добре направи си лимонада.

Words and Hearts

A word once spoken has no way back.
A heart once given hardly finds return.
A word kept silent has no meaning.
A heart not shared leaves the soul in burns.

Мост

Дали двата речни бряга
щяха да се намерят,
ако нечия ръка
не беше направила мост?

Разговор

- Има ли смисъл?
- Да, убеден съм.
- Ще минат години преди...
- Може би...
- Кога ще живеем?
- Сега е моментът.
- А имаш ли сили?
- Със теб не боли.

Fall

The year falls in shapes of crystal tears
Shed by clouds in grayish moods.
The earthly breaths grow heavier and deeper.
Time slows its flow unharnessing the moon.

Stars sprinkle frosty dust in velvet airs.
Scarves of wind twirl up around the night.
Silence hugs the cooling summer melodies.
Sea waters calm below the birds in flight.

Fall covers life in peaceful orange shadows,
The only rhythm beating in a pumping loving heart.

Don't Ask Me

Don’t ask me why.
Why has inherent cruelty,
Why lingers like remorse,
Why fosters enmity.

Don’t ask me when.
When is too trivial,
When limits the mind,
When is too linear.

Don’t ask me how.
How kills variety,
How poisons spice,
How clams eternity.

Don’t ask me who.
Who possesses guilt,
Who builds walls,
Who destroys the sync.

The Break of Dawn

The break of dawn defeats all demons,
It sends them off to restless sleep.
The light devours nightly fears
And turns them into dust so meek.

The break of dawn - an endless battle
Between what was and what will be.
It hides the sins of hollow shadows
And brings to life reality.

The break of dawn comes slow but painful,
The darkness screaming being killed.
And yet it’s humble, desperately damned to
Loneliness as it finally lays still.

The break of dawn possesses magic
That resurrects existence with a kiss.
But is it truly life’s beginning
Or an ending to the devil’s bliss?

It's All in a Teardrop

It’s all in a teardrop,
In a tiny crystal world
Clammed in a shell,
Caressing a universe.
It’s all in a teardrop –
Passion and fear,
Love and abhorrence,
Smiles of someone dear,
Silence and noises,
Colors and darkness,
Stars over oceans,
Flowers and spices.
It’s all in a teardrop –
Embraces and push-backs,
Hellos and goodbyes,
Revivals and crush-downs
Birthdays and past times,
Deaths and excuses,
Faithful hearts and lies,
Lonely nights and abuses.

It’s all in a teardrop,
In a prism of rainbow lights,
In a swirl of damp emotions,
In a sea at a corner of an eye.

The Sound of Love

A polyphony, sweet flowing melody,
An opium of sounds, delirious continuum,
Permeating waves, vibrating fibers,
Low pitched troughs, shrieking vibes;
Caressing sounds and cutting cries,
Embracing tones and deafening vowels,
Soothing lulls and maddening shouts,
Appeasing murmurs and thunder strikes;
A savage roar, a gentle squeak,
Cacophony, a silent fall of feather of a dove.
A soul in love.

Пътят към теб

Тихо и почти незабелязано
пристъпвам към вратата на сърцето ти,
посягам плахо да почукам,
но спирам тръпнеща, студено е.

Опитах да премина като вятър,
долитащ от далечните пустини,
да разпръсна златни песъчинки
и уморена да угасна в мрака.

Опитах се и в капка дъжд да скрия
себе си и да разлея нежно
топлината си дълбоко в сърцето ти,
да напоя бушуващите ти надежди.

Сега отново съм пред прага
на ледената крепост на душата ти,
но този път ще лумна като огън
да разтопя стените й и в теб да заживея.

В тишината

Там, където се раждат звездите
В тишината, в безкрая,
там, където умират лъчите
на слънцето на път към рая;
там, където времето заспало е
и земни сънища сънува;
там, където всичко е без граници
и мисълта свободна пътува;
там, където миналото е реалност,
а бъдещето достижимо
една звезда гори във мрака
родена днес, от вчера жива.
Звезден прах безмълвна пръска,
раздава щедро из зефира,
от свойто тяло го откъсва,
но сърцето и пулсира.

That Moment

The nightfall comes into a cloud of magic,
It covers earth with soft and gentle lace.
Darkness slowly seeps into the cradle
Where daylight hides to rest.

For a moment everything is peaceful
Between the laughs and tears of the day
And the quiet nightly lovers’ whispers
Lays stillness with a touch of grace.

In the collision between light and darkness
When reality transforms into a haze
There is a time to be unharnessed,
To le the soul reveal its face.

I Feel You

In my dreams at night you are a vision.
During daytime you are just a thought.
When I am alone you are a silent presence.
When I’m with someone else you turn into a ghost.

In my happy hours I can hear your laughter.
Come tears I can feel your hand in mine.
When I turn to walk I know you’d follow
If only be it as a shadow of the past.

Nothing More

There is nothing simpler
And nothing more clear,
Nothing more pure
And no more sincere,
Nothing more beautiful,
And nothing more precious,
Nothing more gentle,
And nothing more gracious;

There is nothing else
That brings all life in one,
There is nothing else
But a little child’s palm.

Break-in

Break in, I will allow you.
Do not be gentle coming in.
Be strong like wind and full of fire.
Devastate my world that’s locked within.

I’ve seen the angel, come as demon.
Use all dark powers you possess.
I will be yours without exemption,
Without remorse and as myself.

Вечността

Колко време отнема на капката да стане вълна
и на малката прашинка да се превърне в буря?
За колко време гората зелените клонки разлиства
и за колко време душата преживява своите чувства?

За секунди вълни бреговете разбиват,
за дни горите в зелено се пъстрят,
ала само душата в безкрая
вечно помни, живее и търси.

Pro

There is no “if”,
There is “I will.”
Conditionless,
Emotionful,
Exciting.
For when I do
My life is thrill.
Painless,
Colorful,
Inviting.

Луна

Луната зрее като пита слънчогледена
и всяка нощ обагря се в златисто.
Денем тайно черпи светлина,
а нощем пръска я безгрижно.

Откраднати лъчи и само отражение
на топлината от усмихнат ден.
Защо тогава тъй е подлудяваща
и будни ни държи във своя плен?

Миг

Не искам да заспивам, не и тази нощ, когато
сърцето ти до мен спокойно бие,
когато мислите ти във покоя лек
до мене тихичко се реят.

Ще уловя дъха ти топъл вътре в мен
и устните ти нежно ще целуна.
Очите ти ще гледам в мрака мек
И ще се надявам мен да ме сънуват.

Х (хикс)

Полунощ е.
Пак дочаках края на деня.
Започва друг,
но пак нощта е
първата преди зора.
Мрак със звездни очертания,
а зад облака – луна.
Носят много обещания,
а зората – реалността.
Край и старт в една минута,
разделена между не и да,
между мен и теб една пролука
с неизвестна в края на реда.

Песен

Дай ми нота и ще ти напиша песен,
нежна като малка капка дъжд.
И в нея ще изпея всичко,
което думите отказват да изрекат.

С мелодия ще галя твойте устни,
лицето ти ще милвам с всеки тон.
Очите ти ще пълня с цветни звуци,
докато реки от щастие не потекат.

И цяла нощ ще пея тази песен,
чак докато утрото почука вън,
а после ще я скрия във сърцето си,
за да ти я подарявам всеки път.

The inspiration continued...

Conundrum

“Don’t go!”
Her tiny hands extending to me.
Her eyes – like the deepest sea.
“I’ll be good.”
Her lips are whispering,
Tears rolling down her cheeks.
“Come see me.”
Hope evaporates as words are spoken.
For a moment she feels numb.
Then like a thunder
Only clearer and bolder
She asks: “Can I call you “mom”?”

The inspiration...

Back to Basics



Ice cubes melting in my glass of ice tea,
Freshly-cut-grass perfume weaving through my head,
A sharpened pencil waiting by a notebook,
A baby ant searching for its way,
A blue sky letting sunshine reach me freely,
Red flowers offering my sight delight,
Woodpeckers keeping happy rhythm
Of the overwhelming feeling – I’m alive!

The beginning...

Only Then


In a dream that lasts forever
In a world that never ends
In a place that has no limits
In a time that has no end

With a mind that knows no fear
With a heart that knows no shame
With a soul that lives forever
I will finally find myself.